Hot Best Seller

Вой

Availability: Ready to download

Сборник с осемнадесет разказа от авторите на Horror Writers Club “LAZARUS”. Художник на корицата – Петър Станимиров. Тез разкази събрахме от сърце, да разковем в главите ви дъските: да хленчите като раздрусано дете и с осемнайсет пръста да броите... ... с отрязаните също, но до две. (Елена Павлова) СЪДЪРЖАНИЕ: Явор Цанев – Старото гробище Симеон Трифонов – Гълъбът и девицата Сибин Сборник с осемнадесет разказа от авторите на Horror Writers Club “LAZARUS”. Художник на корицата – Петър Станимиров. Тез разкази събрахме от сърце, да разковем в главите ви дъските: да хленчите като раздрусано дете и с осемнайсет пръста да броите... ... с отрязаните също, но до две. (Елена Павлова) СЪДЪРЖАНИЕ: Явор Цанев – Старото гробище Симеон Трифонов – Гълъбът и девицата Сибин Майналовски & Коста Сивов – При баба Сибин Майналовски – Анджи Марин Трошанов – Малка китайска приказка Иван Величков – Аз съм копието Иван Атанасов – Горкият мистър Хайд Елена Павлова – Гробището на Йоана Лудихарт: Пръскалка за чудовища Донко Найденов – Концлагер за шпиони Димитър Цолов – Ветала Делиян Маринов – Бледите им личица на прозореца Даниел Иванов – Психоза Дамян Д. Рейнов – Кукленият театър Валентин Попов-Вотан – Ритуалът Бранимир Събев – Тя е вкъщи Анна Гюрова – Света Клара Александър Цонков-Lostov – Адски цикъл Александър Драганов – Сладки сънища http://gaiana-books.com


Compare

Сборник с осемнадесет разказа от авторите на Horror Writers Club “LAZARUS”. Художник на корицата – Петър Станимиров. Тез разкази събрахме от сърце, да разковем в главите ви дъските: да хленчите като раздрусано дете и с осемнайсет пръста да броите... ... с отрязаните също, но до две. (Елена Павлова) СЪДЪРЖАНИЕ: Явор Цанев – Старото гробище Симеон Трифонов – Гълъбът и девицата Сибин Сборник с осемнадесет разказа от авторите на Horror Writers Club “LAZARUS”. Художник на корицата – Петър Станимиров. Тез разкази събрахме от сърце, да разковем в главите ви дъските: да хленчите като раздрусано дете и с осемнайсет пръста да броите... ... с отрязаните също, но до две. (Елена Павлова) СЪДЪРЖАНИЕ: Явор Цанев – Старото гробище Симеон Трифонов – Гълъбът и девицата Сибин Майналовски & Коста Сивов – При баба Сибин Майналовски – Анджи Марин Трошанов – Малка китайска приказка Иван Величков – Аз съм копието Иван Атанасов – Горкият мистър Хайд Елена Павлова – Гробището на Йоана Лудихарт: Пръскалка за чудовища Донко Найденов – Концлагер за шпиони Димитър Цолов – Ветала Делиян Маринов – Бледите им личица на прозореца Даниел Иванов – Психоза Дамян Д. Рейнов – Кукленият театър Валентин Попов-Вотан – Ритуалът Бранимир Събев – Тя е вкъщи Анна Гюрова – Света Клара Александър Цонков-Lostov – Адски цикъл Александър Драганов – Сладки сънища http://gaiana-books.com

30 review for Вой

  1. 4 out of 5

    Елена Павлова

    Мен лично вторият сборник на клуб Lazarus ме разкова много сериозно и то не само защото по неволя го чоплих дума по дума. Така де, шкурках го с фината шкурка, след като колегата Майналовски беше обрал всички трески, кривини и чепове. Просто... това е един различен сборник. По-разнообразен откъм тематика, по-шарен откъм въображение и по-щедър на жанрове. Любими разкази си имам един куп и тепърва ще си ги препрочитам в студените зимни дни (но не и нощи!), под съпровода на многозначителен вой от съ Мен лично вторият сборник на клуб Lazarus ме разкова много сериозно и то не само защото по неволя го чоплих дума по дума. Така де, шкурках го с фината шкурка, след като колегата Майналовски беше обрал всички трески, кривини и чепове. Просто... това е един различен сборник. По-разнообразен откъм тематика, по-шарен откъм въображение и по-щедър на жанрове. Любими разкази си имам един куп и тепърва ще си ги препрочитам в студените зимни дни (но не и нощи!), под съпровода на многозначителен вой от съседните хълмове... Изненадващи находки за мен станаха: Аз съм копието - на Иван Величков, Света Клара на Анна Гюрова, Гълъбът и девицата на Симеон Трифонов. Edit: Също и Сладки сънища на Александър Драганов. Смазващо добър разказ... факт. В заключение, ще си позволя да цитирам изказването на Явор Цанев по друг повод: "Ако сте се зарекли да режете по един пръст от ръката си при всяка среща с добър разказ от български автор, защото сте предубедени, че няма такива или са твърде малко, сега му е времето да се откажете от думите си – тук ще се наложи да режете от китките…" Та: гответе големия нож, ВОЙ дойде и е пълен с добри разкази от български автори.

  2. 5 out of 5

    Димитър Цолов

    По няколко думи за всеки от разказите: 1. Явор Цанев, освен жанров издател, ориентиран към българските творци, е и един от най-трудолюбивите родни писатели, които познавам. Писател-пчеличка, бих казал. Защото дори от случайно подхвърлена дума или моментна хрумка, може да изгради скелета на чудесен разказ. Разказ, който ще ви се вслади като мед, но накрая почти сигурно ще ужили душата ви. Както сам призна, решил е да отвори ръждясалите порти на „СТАРОТО ГРОБИЩЕ”, вдъхновен от страховитата корица н По няколко думи за всеки от разказите: 1. Явор Цанев, освен жанров издател, ориентиран към българските творци, е и един от най-трудолюбивите родни писатели, които познавам. Писател-пчеличка, бих казал. Защото дори от случайно подхвърлена дума или моментна хрумка, може да изгради скелета на чудесен разказ. Разказ, който ще ви се вслади като мед, но накрая почти сигурно ще ужили душата ви. Както сам призна, решил е да отвори ръждясалите порти на „СТАРОТО ГРОБИЩЕ”, вдъхновен от страховитата корица на почетния член на Клуб Lazarus – художникът Петър Станимиров. 2. Симеон Трифонов продължава да се доказва като Господар на изящната словесност. Приятната лудост на разказа му се долавя още в странно заглавие „ГЪЛЪБЪТ И ДЕВИЦАТА” (37-ми изглед към планината Фуджи)”. Игра с думите, преливаща до поетични образи проза, смяна на времената, все майсторски похвати, с които авторът уверено ни спуска към най-мрачните (тунелни) дълбини на (не)човешкото (под)съзнание. 3. Тандемът Коста Сивов / Сибин Майналовски се представя с една започваща като свежо лятно утро история - „ПРИ БАБА”, но нали се сещате, че завършекът ще е, хм, като излязъл от „Нощните приказки” на Джон Конъли. За неразбралите - правя комплимент!!! 4. Следващият разказ „АНДЖИ” пък е творбата, с която Сибин Майналовски се включва самостоятелно към виещия хор на Lazarus авторите. Страхотна история, която може би щеше да стои по-добре на друго място в сборника, тъй като забелязвах определено ситуационно сходство с предната. Но подредбата на разказите според имената на авторите така е метнала заровете... Както и да е, Анджи и тази нощ ще спи спокойно… или пък няма, ха-ха-ха… 5. Работата на Марин Трошанов е свързана с чести пътувания до най-различни точки на земното кълбо и няма нищо чудно във факта, че неговата „МАЛКА КИТАЙСКА ПРИКАЗКА”, ситуирана в Пекин, звучи толкова достоверно. И още един факт – в такъв китайски ресторант не сте влизали! 6. Иван Величков ловува със своите герои в мрака, когато всеки град променя пулса си. Улиците се изпълват от друга тълпа. По-бавна и по-целеустремена – венозна кръв, лишена от кислорода на мечтите, отиваща да се зареди от изпълненото му със забранени удоволствия черно сърце. Ако цитатът не ви е загатнал колко добър разказ е „АЗ СЪМ КОПИЕТО”, то вашият литературен вкус е непоправимо увреден. Тази година имах честта да се запозная и с литературния дебют на Ванката в списание Тера фантастика 2015/бр. 15, та смея да твърдя, че е направил гигантски скок в творчески аспект! 7. „ГОРКИЯТ МИСТЪР ХАЙД” на Иван Атанасов ме накара да цвиля от кеф. Една от най-свежите творби, стъпила върху японски митологични персонажи. А дръпнатите очета, мое скромно мнение, са първенци по перверзен размах на въображението. Такъв е и разказът на нашия хорър-енциклопедист deadface – гнусен и забавен едновременно. И само ако знаехте кой е мистър Хайд, аууу… 8. „ГРОБИЩЕТО НА ЙОАНА ЛУДИХАРТ: ПРЪСКАЛКА ЗА ЧУДОВИЩА” – зад това дъъълго име се крие кратко разказче – стегнато и брутално, точно както ги измагьосва Елена Павлова. Ели, ще си призная, всеки път ме смайва с размаха на идеите си. И тук е така. 9. Донко Найденов си е Донко Найденов – неординарен и странящ от клишетата, както винаги - с крайно любопитен разказ, ситуиран в Северна Корея – „КОНЦЛАГЕР ЗА ШПИОНИ”. Добре дошли в страната, в която на всеки турист зачисляват „частен” гид и фотоапаратите не могат да бъдат използвани свободно. В противен случай ви грози… четете, бе, не се занимавайте с това пошло ревю :) 10. „ВЕТАЛА” е разказ, който нареждам сред най-важните за мен. Подобно на „Паякът и Осата”, завоювал хорър наградата на списание „Дракус”, „Антикварят”, влязъл в селекцията Вдъхновени от Краля и „Шарлатаниада” от първия ни клубен сборник Писъци, историята за богатите гробници на ромските кланове, проследена в едно предаване на Карбовски, обсеби ума ми и не го пусна, докато не видя бял свят. Не търсете смисъл, морализаторстване и прочие „високопарщини” – в моята гробница би трябвало да намерите само и единствено забавление. 11. Делиян Маринов също не изневерява на себе си в „БЛЕДИТЕ ИМ ЛИЧИЦА НА ПРОЗОРЕЦА”. Макар и млад на години, авторът е узрял в социалните ангажименти на произведенията си, а тук няма да пропусне да причини лоши неща на разни разпасали се родители. 12. „ПСИХОЗА” на Даниел Иванов ни отвежда в подземното крило на лондонската психиатрия „Мери Кейт”, до което достъп имат само няколко души от персонала, но и читателят, разБира се. Реалност и фантазия се омесват в диаболичен коктейл… 13. „КУКЛЕНИЯТ ТЕАТЪР” на Дамян Д. Рейнов е една от най-атмосферните творби в сборника, която спечели сърцето ми безапелационно. Авторът е актьор по професия и това е помогнало на разказаната от него зловеща приказка да звучи стряскащо достоверно. 14. „РИТУАЛЪТ” е майсторско изпълнение от Валентин Попов – Вотан, базирано на реално съществуваща традиция в Индонезия. Може би сте срещали статии в нета за племената, отдаващи почит на починалите си предци като изваждат мъртъвците от гробовете им и ги обличат в нови дрехи… Може би, но се хващам на бас, че такъв як разказ не сте чели! 15. Бранимир Събев рядко пропуска да шокира читателя и „ТЯ Е ВКЪЩИ” именно поради тази причина. Сцени, извикващи погнуса, се редуват с екшън на макс - във всеки ред се усеща, забавлението, което е изпитвал Бранко, докато е писал разказа си. Резултатът предвидимо е трепач! А воденето на действието от първо лице винаги ми е любим похват. 16. Анна Гюрова е изтъкала перфектната готическа мистерия. „СВЕТА КЛАРА” ме смрази и понеже искам да прочета още от авторката тръпна в очакване на дебютния ѝ сборник Градът на скелетите, който каца в личната ми библиотека до дни. 17. Винаги съм смятал, че първото изречение в една творба е от особена важност. Запознати сте, не се съмнявам, с добилото култов статут: Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше. В този ред на мисли Александър Цонков – Lostov добре е подготвил домашното си и подхваща своя „АДСКИ ЦИКЪЛ” с твърде любопитното: Данко бягаше за живота си. Толкова. Кратко и увличащо. И страниците започват да се надбягват със загазилия главен герой. 18. „СЛАДКИ СЪНИЩА” на Александър Драганов е чудесен финал на томчето. Хората, прочели разказа „Призраци и богове” в „Писъци” вече познават симпатягата Йордан Горанов - чревоугодник, колекциониращ фигурки на бойни роботи и занимаващ се с прогонване на духове. Лекотата, с която моторът на НКФХ „Цитаделата” реди думите, отбелязвал съм го и в други свои ревюта, показва завидна ерудиция. Отново действие, водено в първо лице, свежи „Филип Марлоувски” описания и диалози, бла-ги-на!!!

  3. 4 out of 5

    Fen4etoYNWA

    По принцип не си падам по писането на "ревюта" (прекрасна българска дума...), но този път ще го направя. За да обоснова поставената оценка. Надявам се да няма сърдити. Познавам единия от авторите, дори бях чел поместения негов разказ отдавна, пък и обичам да имам книгите издавани от него (или с негово участие). Затова реших, че искам да притежавам този сборник. Получих книгата, гледам корицата - "Уау!" - викам си. Разгръщам я и зачитам първия разказ. Гробища, трупове, тайнствености - въобще класик По принцип не си падам по писането на "ревюта" (прекрасна българска дума...), но този път ще го направя. За да обоснова поставената оценка. Надявам се да няма сърдити. Познавам единия от авторите, дори бях чел поместения негов разказ отдавна, пък и обичам да имам книгите издавани от него (или с негово участие). Затова реших, че искам да притежавам този сборник. Получих книгата, гледам корицата - "Уау!" - викам си. Разгръщам я и зачитам първия разказ. Гробища, трупове, тайнствености - въобще класика. Имам навика сборниците с разкази да не ги чета по ред на номерата, а произволно. Прескачам напред-назад. Почвам следващ разказ - някакви младежи отиват в Китай. Много интересно! После чета за Индонезия... абе, голям кеф - аз съм географ, радват ме такива неща. До тук сме 5 звезди, че и отгоре. И след това влизам в поредица от два разказа, които... Не знам. Прескачащи моменти от сега и преди, от реалност към нереалност, от мисли и действия, признавам си, не можах да им хвана спатиите. Може би това не е моят стил, може би не съм дораснал като читател/писач/разбирач, нямам представа, но буквално с мъка прелиствах страниците. Тегавина. И тук си казвам "Ей сега им врътнах 3 звезди като стой - та гледай!". Но, естествено, продължих. И се заточиха едни манастири, едни цигански гробници, едни лудници (разбирайте клиники за луди), едни малки момиченца с Големи Сили, японски демони, брутални отмъщения, инкуби, направо ми скриха шапката! Финалната ми оценка е между 4 и 5. Разбира се, закръгляваме към по-високата, защото трябва да се отдаде заслуженото на тези смели български автори, които с немалко труд, пот и желание са успели да издадат своите произведения, за да можем ние, читателите, да се докоснем до техния Гений поне за кратко. Поздравявам ви и ви желая още много издадени сборници! П.П. Страхотно впечатление ми направи това, че всеки се е постарал да потърси информация и да проучи местата/нравите/имената/привичките на отрязъка от времето и/или пространството, за които пише. Чест и почитание! * * * * *

  4. 4 out of 5

    Милен Колев

    „Вой“ е от онези книги, които могат само да доставят наслада при четене. Но имайте едно наум – веднъж започнете ли сборника, със сигурност го завършете, защото ви очакват най-различни по тон творби: кървави и на места много брутални, някои по-мистериозни и психологични, както и такива със страхотен черен хумор – за всеки има по нещо. Работата по разказите си личи – всички ми допаднаха стилистично, като усетих собствения уникален глас на всеки от авторите. Искам да изкажа благодарностите си на вси „Вой“ е от онези книги, които могат само да доставят наслада при четене. Но имайте едно наум – веднъж започнете ли сборника, със сигурност го завършете, защото ви очакват най-различни по тон творби: кървави и на места много брутални, някои по-мистериозни и психологични, както и такива със страхотен черен хумор – за всеки има по нещо. Работата по разказите си личи – всички ми допаднаха стилистично, като усетих собствения уникален глас на всеки от авторите. Искам да изкажа благодарностите си на всички замесени в създаването на книгата – те дават на феновете на качествена жанрова литература наистина стойностен продукт и така трябва да бъде. Пожелавам на Клуб LAZARUS още много успехи, развитие и да продължават в същия дух. Струва си! Явор Цанев – „Старото гробище“ – Явор Цанев вдига високо летвата с откриващия разказ на сборника. Както винаги безупречен, внимателно изграждащ историята, изпълващ я с атмосфера и по-оригинална идея да се покаже злото. Симеон Трифонов – „Гълъбът и девицата“ – Безупречен разказ. Историята е пълна с елементи, които авторът е разглеждал в предишни свои творби – секс, психологията на двата пола, абстрактните моменти, така напомнящи ми на Дейвид Линч. Наслада за четене. Сибин Майналовски & Коста Сивов – „При баба“ – Винаги имайте едно наум, когато каните непознат вкъщи. Но и непознатия трябва да внимава къде влиза и с кого си има работа… Сибин Майналовски – „Анджи“ – Разказ написан с финес, забелязва се вниманието към детайла от страна на автора. Страхотно изградена главна героиня – хареса ми вътрешния конфликт, който тя изживява, смесен със свръхестествената ситуация, в която е попаднала. Марин Трошанов – „Малка китайска приказка“ – Страхотно повествование и стил на писане, чете се много гладко. Атмосферата е великолепна, направо усетих мириса на въздуха в странния ресторант, в който се озовават героите. Да предупредя – ако сте предубедени за китайското, този разказ може и тотално да ви откаже да пробвате. :D Иван Величков – „Аз съм копието“ – Представям си как авторът е изпипвал всяка отделна думичка за разказа си, за да се получи едно страхотно композирано във всяко отношение произведение. Целта му е изпълнена – от изказа до идеята, всичко е на висини. Няма да ви разкривам сюжета – просто прочетете. Иван Атанасов – „Горкият мистър Хайд“ – Разказът с може би най-извратената идея в сюжетното си ядро от целия сборник. Иван Атанасов в майстор, хареса ми стилът, накара ме да се погнуся на не един път, така че, ако имате по-слаби стомаси, внимавайте при четенето на тази история. Също така постоянно ще се питате: „Кой, по дяволите, е „горкият мистър Хайд““. Е… очаква ви изненада. Елена Павлова – „Гробището на Йоана Лудихарт: Пръскалка за чудовища“ – Най-краткият разказ в сборника, но това не пречи въобще. Елена Павлова отново поднася една пикантна история от живота на колоритната Йоана Лудихарт. Донко Найденов – „Концлагер за шпиони“ – Когато в един разказ за замесени думите „концлагер“ и „Северна Корея“, то читателят веднага си представя истински ад под небето. Донко Найденов, както винаги, с елегантен начин на разказване, ни поставя в мислите на фотограф, който отива в Северна Корея да прави материал за списанието, в което работи. Стеченията на обстоятелствата го отвеждат в концлагер, в който не ви се иска да попадате. Димитър Цолов – „Ветала“ – Страхотен и динамичен разказ от Димитър Цолов, в който за замесени части от бита ни, свръхестественото и чувството за мъст. Делиян Маринов – „Бледите им личица на прозореца“ – Дел определено е бил вдъхновен от Едгар Алън По за този разказ, толкова много влияние усетих в мрачната история. Финалът бе изненадващ и лично мен ме зарадва развоя на събитията. Даниел Иванов – „Психоза“ – И при Дани Иванов, според мен, имаше много вдъхновение от Едгар По – много елегантен изказ, личи си работата по разказа. При вдъхновението добавям и „Злокобен остров“ на Мартин Скорсезе –при такава смес може да очаквате само страхотни неща. Дамян Д. Рейнов – „Кукленият театър“ – Прекрасен разказ, уловил атмосферата на театъра или по-специално на кукления такъв. Куклите от театъра определено ще завладеят съзнанието ви и ще срещнете много познати герои при тях. Но тези герои същите ли са, каквито си ги спомняме? От първата до последната дума беше наслада за четене, поздравления за страхотната история. Валентин Попов-Вотан – „Ритуалът“ – И в този разказ мой колега фотограф отива в далечна дестинация – този път не по-малко мистериозната Индонезия, пълна с тайнства и забранени култове. Валентин Попов, както винаги, внимателно ни въвежда в действието, което с всяка следваща страница ескалира и ни бомбардира с кое от кое по-ужасяващи неща. Бранимир Събев – „Тя е вкъщи“ – Бранимир Събев не си поплюва, като ни сервира разказ с колоритен главен герой, който се изправя пред изпитание, което определено ще го накара да се препоти… Анна Гюрова – „Света Клара“ – Прекрасен разказ. Готиката струеше от всяка страница, а аз търсех точно такава история. Страхотно развита главна героиня. Александър Цонков-Lostov – „Адски цикъл“ – Най-бруталния разказ, който съм чел от Сашо Цонков – динамичен, препускащ на бързи темпове, атмосферен и ужасяващ. Интересно решение за избор на главен герой на който му се случват неща, които никой, ама никой, не иска да изпитва. Александър Драганов – „Сладки сънища“ – Сашко Драганов предлага нова история със супер симпатичния си герой Йордан Горанов – Този път той ще трябва да помогне на племенника си, чието съзнание е затворено от могъщи древни и зли сили. Сюжетът отново е пълен с митология, която Александър така умело и с лекота вплита в историите си. Пригответе се да се и посмеете от сърце, защото когато е замесен Йордан Горанов, всичко е по-различно.

  5. 4 out of 5

    Сибин Майналовски

    Сборник с най-доброто от българската остросюжетна литература. Точка. Не го казвам, понеже съм зам.-председател на клуба на българските хорър автори LAZARUS, чието издание е това бижу. Не го казвам, понеже зедно с голямата Елена Павлова (Върджил Дриймънд и т.н.) имахме огромното удоволствие да сме редактори на всичките прекрасни разкази, събрани между кориците на това литературно явление. Не го казвам, понеже разликата в клáсите между ВОЙ и всички останали БГ-недоносчета, пръкнали се на бял свят Сборник с най-доброто от българската остросюжетна литература. Точка. Не го казвам, понеже съм зам.-председател на клуба на българските хорър автори LAZARUS, чието издание е това бижу. Не го казвам, понеже зедно с голямата Елена Павлова (Върджил Дриймънд и т.н.) имахме огромното удоволствие да сме редактори на всичките прекрасни разкази, събрани между кориците на това литературно явление. Не го казвам, понеже разликата в клáсите между ВОЙ и всички останали БГ-недоносчета, пръкнали се на бял свят в резултат на неуспешни анални аборти, причинени от некадърни и неграмотни акушерки с високо самочувствие, е видна дори за заслепени от собствената си баламурност платени лакейчета на „издателства“-монополисти. Не. Казвам го, понеже за настоящия сборник всеки един от участващите е надхвърлил себе си. Постарал се е да даде най-доброто, на което е способен, след което е прескочил летвата и е продължил смело напред. Разказите във ВОЙ са жестоки. Убийствени. Размазващи. Невероятни. Страховити и същевременно уникално нежни. С две думи — разкази, каквито прилягат именно на вас — нашите верни читатели, които не се подлъгаха по широко рекламирани и изкуствено надути (като презерватив, пълен с фекалии) псевдо-романчета на самозвани графомани, а продължиха да вярват в нас. И да чакат с трепет поредното съкровище, което ще се пръкне от съвместните или индивидуалните усилия на Horror Writers Club LAZARUS. Няма да правя никакви спойлери този път. Няма и да оценявам разказите поотделно — нека изненадата (и възхищението) ви, след като прочетете ВОЙ, бъде пълно. Погледнете тази корица. Вижте поредния masterpiece на маестро Петър Станимиров (чувам как някой подвиква: „Че той друго освен шедьоври има ли???“ Правилно, простете лапсуса ми :) А сега си представете какво ви очаква във вътрешността на ВОЙ... Правилно. Оставям ви. Няма да отнемам повече от времето ви, което може да бъде уплътнено с писане на лични съобщения на авторите или директно на GAIANA на Явор Цанев. Нека поръчките започнат... СЕГА! :)

  6. 5 out of 5

    Stoyan Vitekov

    Вой(ЯТ) настана, тупкат сърца ни, ето ги близо бесни демони... :) Отново челен сблъсък с демоничният влак на клуб Lazarus. И то какъв! Няма слаб разказ в сборника, просто няма. Кървави, похотливи, потискащи, параноични, конспиративни. Цялата палитра на демоничната дъга се изсипва рязко върху нищо неподозиращата главица на читателя. Тъкмо прочел със свито сърце поредния разказ и мислейки си за глътката въздух, от която има нужда, мигновено следващия го удря като парен чук. Да спреш за почивка няма Вой(ЯТ) настана, тупкат сърца ни, ето ги близо бесни демони... :) Отново челен сблъсък с демоничният влак на клуб Lazarus. И то какъв! Няма слаб разказ в сборника, просто няма. Кървави, похотливи, потискащи, параноични, конспиративни. Цялата палитра на демоничната дъга се изсипва рязко върху нищо неподозиращата главица на читателя. Тъкмо прочел със свито сърце поредния разказ и мислейки си за глътката въздух, от която има нужда, мигновено следващия го удря като парен чук. Да спреш за почивка няма начин. От Северна Корея, през Китай та чак до "спарено гише на автогарата, миришещо на чесън" :) Бруталният екшън на Бранимир, ритуала на Валентин, тоталния ми отказ поне за месец от китайска храна заради Марин :), старото гробище на Явор и модерната гробница на Док, мистър Хайд, Лудихард и всички останали мачкащи разкази. Един обаче не го приемам само като разказ - "Аз съм копието" на Иван Величков. Надявам се това да е пролог към нещо по-голямо. Много изпипан и даващ нова гледна точка на "Копието" ;) Единственото заради, което бих намалил оценката до 4,5 точки е принтът на корицата (твърдата версия). Бледа и отпечатана на кофти принтер/хартия явно. Принципно не би ми направило впечатление, но илюстрацията на Петър Станимиров е страхотна. Аз лично я приемам като 19-тата творба в сборника. Разбира се, че е възможно просто моята бройка да е такава. Оценка: 4,5/5.0

  7. 5 out of 5

    Невена Паскалева

    Голямо удоволствие ми беше да го прочета - хиляди пъти по-добър от предишния сборник. Всеки от разказите, без изключение, е изключително добре изпипан стилово. Почеркът на отделните автори обаче си се разпознава веднага - каквото предполагах, че ще прочета от всеки от тях, такова си и беше :) Като сюжети - лично на мен фаворити ми станаха "Адски цикъл" на Александър Цонков /накара ме да се замисля дали адът не е в действителност нещо подобно, някаква иднивидуална гадост за всеки от нас :) /, "Ма Голямо удоволствие ми беше да го прочета - хиляди пъти по-добър от предишния сборник. Всеки от разказите, без изключение, е изключително добре изпипан стилово. Почеркът на отделните автори обаче си се разпознава веднага - каквото предполагах, че ще прочета от всеки от тях, такова си и беше :) Като сюжети - лично на мен фаворити ми станаха "Адски цикъл" на Александър Цонков /накара ме да се замисля дали адът не е в действителност нещо подобно, някаква иднивидуална гадост за всеки от нас :) /, "Малка китайска приказка" на Марин Трошанов /тук за четири-пет страници са изградени такива пълнокръвни образи и такава атмосфера, че - евала!/, "Света Клара" на Анна Гюрова /прекрасен женски образ в разказа/ и "Сладки сънища" на Александър Драганов /благодаря ти за разчувствалата ме нравстена идея :) / Разказът "Гълъбът и девицата" на Симеон Трифонов беше единственият, в който не разбрах изобщо за какво иде реч, а "Копието" на Иван Величков ми се стори по-скоро като прелюдия към нещо по-голямо. Като цяло - поздравления за авторите и благодаря за хубаво прекараното време с книгата!

  8. 5 out of 5

    Galena

    Цитат от предисловието на Бранимир Събев: “Макар да пишем ужаси, отвътре сме душа хора.” – Вярвате или не, точно това си мислих, минути преди да отворя страниците на “Вой”. Клуб “Lazarus” ще продължат да жънат успехи. Защото са екип, защото са сплотени (от къде знам?! Ами то си личи.), защото са едни рядко срещани добри същества, от чиито истории ще ви настръхнат космите на… тила. :) 1. “Старото гробище” – Явор Цанев тук докосва слабостта ми: гробищата. Всяко изречение е на място.Разказът е доста Цитат от предисловието на Бранимир Събев: “Макар да пишем ужаси, отвътре сме душа хора.” – Вярвате или не, точно това си мислих, минути преди да отворя страниците на “Вой”. Клуб “Lazarus” ще продължат да жънат успехи. Защото са екип, защото са сплотени (от къде знам?! Ами то си личи.), защото са едни рядко срещани добри същества, от чиито истории ще ви настръхнат космите на… тила. :) 1. “Старото гробище” – Явор Цанев тук докосва слабостта ми: гробищата. Всяко изречение е на място.Разказът е достатъчно обемен, за да може историята да се развие и да задоволи читателя от към усещания. Майсторлъкът си личи – творбата е изпипана до съвършенство. 2. “Гълъбът и девицата” – ммм, това не беше моята бира. Не ми допадна, което не значи, че не е хубав разказ, но Бога ми, дори не съм сигурна, че го разбрах. 3. “При баба” – дуото Майналовски-Сивов спуква от кеф! Добре изградени образи и история, която те кара да искаш още. 4. “Анджи” – разказът на г-н Майналовски е от гледната точка на Анджи – самотна майка със социална фобия. Невероятно е как един мъж може да се постави в такава роля, за да опише достоверно чувствата на героинята. Шапки долу!! Поклон!! Евалата, брат!! 5. “Малка китайска приказка” – аромат на мазно китайско, чувствени усещания и страх. Вкусна манджа е спретната тук! 6. “Аз съм копието” – тук съм със смесени чувства; хем ми хареса( “Градът гнусливо потръпна, когато лепкавата ласка се прехвърли по голите булеварди на центъра, рисувайки прашни похотливи обещания.”), хем не. Не мога да преценя точно в кой момент ме изгуби.След време ще дам на разказа втори шанс и ще го препрочета. 7. “Горкият мистър Хайд” – японска митология + своенравни тийнейджъри = супер-дупер яка история!! :D Не препоръчвам да се чете по време на хранене (както направих аз, разбира се…). 8. “Гробището на Йоана Лудихарт: Пръскалка за чудовища” – Павлова отново ме закова. Автор, от който може да се научи много. В шест странички е побрала точно толкова, колкото е необходимо. 9. “Концлагер за шпиони” – толкова актуален разказ! И толкова достоверен! Някой знае ли дали авторът е ходил в Северна Корея?! Мога да се обзаложа, че е! Напълно ме пренесе в онази подтискаща атмосфера. Сега ми се иска да чета още за тази държава. 10. “Ветала” – още едно добре ошлайфано диамантче! Богаташка гробница, крадци и призовано от далечно измерение същество. Бабата на Невенка се накефи, аз също. ;) 11. “Бледите им личица на прозореца” – хехеее, не очаквах за това да иде реч. Изненада ме приятно. Темичката е богата, btw. Би било интересно да има втора част. (just saying :D) 12. “Психоза” – в края на разказа и аз започнах да се съмнявам в самоличността си. Това само по себе си говори за качеството на прочетеното. Да коментирам ли още?! 13. “Кукленият театър” – много добър замисъл и чудесно изпълнение!Куклите са ми друга любима тема . Като минус тук бих посочила, че в последните пасажи се редуват твърде на гъсто описателните “злокобно”, “зловещо” и после пак “злокобно”, което реално ме отърси от зловещината на разказа, вместо да го задълбочи. Както казах, не са съществени неща, и са изцяло мои впечатления. :) 14. “Ритуалът” – Ами какво да кажа? Колин Джоунс, a.k.a. Кетут, определено си получи адреналина. Аз също! 15. “Тя е вкъщи” – хехеее, ами ДА! Класическа Бранимирщина!! Не съм и очаквала друго от Майсторът на перото, Повелителят на хоръра, Владетелят на Тъмните кътчета на ума! Bow down, bitcheZzz! 16. “Света Клара” – когато душата ти е грозна и Господ не може да те спаси. В разказа слабо място няма. Нарежда се сред фаворитите ми. 17. “Адски цикъл” – истински триумф в това да накажеш виновния!! Удовлетворението бе пълно. :} 18. “Сладки сънища” – достоен завършек на сборника. Обожавам митове и легенди от всякакъв сорт, а тук успешно са преплетени в съвремието. Благодаря от сърце на HRWC “Lazarus” за чудесните разкази! :) Прекрасните твърди корици ще красят библиотеката ми и често ще бъдат разтваряни с благоговение!!

  9. 4 out of 5

    Цветозар Бонев

    "Най-безпощадното ново острие в ревютата на колеги!" - Бранимир Събев, в автограф за мен Ще си го нося като badge of honor това признание, че и в bio-то на Goodreads може да си го сложа :D Та, сега към рецензията. Ще разделя разказите на категории с оценки, тъй като ще ми е по-лесно да говоря за тях по този начин. "Вой" е първият сборник с толкова много автори, който чета (и, засега, има най-хубавата корица, поздрави за художника, червеното върху черно и този върколак са готини), досега съм чел сам "Най-безпощадното ново острие в ревютата на колеги!" - Бранимир Събев, в автограф за мен Ще си го нося като badge of honor това признание, че и в bio-то на Goodreads може да си го сложа :D Та, сега към рецензията. Ще разделя разказите на категории с оценки, тъй като ще ми е по-лесно да говоря за тях по този начин. "Вой" е първият сборник с толкова много автори, който чета (и, засега, има най-хубавата корица, поздрави за художника, червеното върху черно и този върколак са готини), досега съм чел само събраните разказчета на отделни личности, затова нека едно нещо стане ясно на авторите, чиито разкази за първи път критикувам -- критиката се отнася само за разказа в самостоятелната си форма, знам от опит, че авторите в този клуб имат възможността да се подобряват, аз просто съм тук, за да покажа какво може да се изшлайфа. (5/5) Само по един разказ съм сложил в екстремните оценки и си имам добра причина за това. Тук седи "Гълъбът и девицата" на Симеон Трифонов, автор, който чета за пръв път. Заема това висше място поради сериозната си тематика (ще видите, че другите разкази, които съм харесал доста, са по-различни) и начинът, по който говори за теми, които и други разкази докосват, но с много по-леко перо, ако мога така да се изразя. Симеон Трифонов показва вулгарния ужас в истинската му форма, животински, но обоснован от животинското, свързан със секса, но не напълно обзет от него. Освен тематиката, Симеон Трифонов борави добре с метафори и с езика, описанията му са добри, диалозите му -- още повече. В първия момент, в който главният герой нарече любовницата си "Мамо" се жегнах и още тогава разбрах, че това или ще е много добро, или много лоши. Радвам се, че е добро. (4/5) Honorable mention за най-добър разказ получава "Сладки сънища" на Александър Драганов. Идва повече комедия от ужас, но е комедия, която си играе с тропи и фигури от жанра на ужаса, и го прави доста добре. В момента, в който главният герой спомена, че е прогонвал дори Ктхулу, знаех, че това ще е почти еретически смешно, а когато Исус се появи се изсмях сърдечно. Като последен разказ в сборника ми осветли деня (нищо, че отдавна е вечер), свеж дъх въздух е това разказче. Друг доста добър е "Горкият мистър Хайд" на Иван Атанасов. Ако се чудите как да напишете история на ужасите, глупавите тийнейджъри винаги са добра опция. Разказът не заема главното място заради тази липса на сериозност, която си и пасва с този стил, и също така заради обяснението на японските демони, щеше да го харесам повече, ако си беше останало необяснено, все пак, чудовище има в тоалетната по време на голямо парти, няма какво да го мисля. Последният разказ в тази категория е "Аз съм копието" на Иван Величков. Интересен стил на повествование, правилно използване на deja vu (защото на български си е слято, един от другите автори, вече не помня кого, да го запомни това) и като цяло един нужен свеж дъх по отношение на сюжет и структура. (3/5) В тази категория съм сложил мажоритет от разказите, повечето от които са тук, защото не са грабнали моето око, но не са го грабнали и по лош начин, което си е добре. За всички влакове си има пътници (знам, че обръщам поговорката), а точно ужасите не са моят влак. "Старото гробище" на Явор Цанев е първият разказ и като такъв показва това, което може да се очаква от остатъка на сборника. Типичен сюжет за такова разказче, добър език, но има нещо в този вид истории, което никога не е успявало да ме грабне. "Малка китайска приказка" на Марин Трошанов, "Гробището на Йохана Лудихарт: Пръскалка за чудовища" на Елена Павлова, "Кукленият театър" на Дамян Д, Рейнов и "Света Клара" на Анна Гюрова не успяха достатъчно да грабнат интереса ми, за да коментирам повече от едно изречение за всяко. Разказа на Анна Гюрова ми напомни за "Монахът", а тази книга е адска скука, нейният разказ поне е малко по-интересен. Хубаво беше и, че разказът на Марин Трошанов е за кошмар, истинските чудовища се изтъркват бързо в такива сборници. "Концлагер за шпиони" на Донко Найденов е по-особен. Малко ми е странно да се добавя елемент на супернатурален ужас към севернокорейски концлагер, то си е достатъчно страшно и без немъртвите и глобалните конспирации. Можеше добре да се послужи със стила на creepy pasta, тъй като главният герой публикува знанията си в интернет, но финалът щеше да трябва да е много по-ефективен, за да влезе в този жанр на ужаси. "Бледите им личица на прозореца" на Делиян Маринов също не успя да грабне интереса ми, но с Делиян имам дълга история и спокойно мога да кажа, че в писането прогресира. Историята му е достатъчно различна от другите, за да е свежа, това обаче не я отделя от другите Punisher фантазии (както си ги наричам аз) в този сборник, а те, както бихте могли да разберете, тъй като не съм споменал такава досега, хич не са добри. За "Психоза" на Даниел Иванов ми става леко тъжно, защото като епистоларен разказ на ужасите щеше да има голям потенциал, особено ако беше оставен читателят да осъзнае, че става дума за психоза, вместо директно да му се казва в края. (2/5) Не искам Бранимир Събев да ми се сърди, но той е един от авторите, които съм чел преди, и затова знам със сигурност, че е писал по-добри неща от "Тя е вкъщи". Ако не беше Бранко, може би щях да го сложа в горната категория, но пък очакванията ми са свързани с възможностите, затова като не се стигне средното ниво на писане ще съм по-лош. "Адски Цикъл" на Александър Цонков-Lostov е поредна Punisher фантазия, след сборник с цели три такива. Не искам този тип "ужас" да става клише в клуба, защото хич не са добри тези разкази, в които някак си е ужасно, че лоши хора биват измъчвани. "Ритуалът" на Валентин Попов-Вотан беше особен разказ, не успя да ме грабне с интересен сюжет, но успя да ме грабне с абзаца пълен със "(ЩРАК) ...... (ЩРАК)", който е невероятно ненужен, и мен лично ме боде в очите заради многоточията с по пет точки и звуковите ефекти в скоби. Димитър Цолов вече мога да кажа, че съм чел, оставил съм му доста дълго ревю за романа му и проблемите, които виждам във "Ветала", присъстват и там. Разказът ми се стори писан на пресекулки, прекалено бърз за собственото си добро и това в сборник, в който има разкази, които успяват да накъсат гледните си точки на абзаци и да не загубят нищо от това. Интересът в един разказ на ужасите трябва да се хване за гърлото, но с тези къси откъси и прекъсвания трудно се улавя гърло, която не е хванато от началото. (1/5) В този момент вече би трябвало да знаете кои разкази са тук (освен ако не съм пропуснал някого, но знам, че не съм). Пръв нека бъде "При баба" писан от Сибин Майналовски и Коста Сивов. Първата Punisher фантазия и първият голям трън в моите очи. Вулгарността не е тема, която е забранена в ужаса, напротив, когато се използва правилно е доста силна. Симеон Трифонов изпозлва вулгарността правилно, Сибин Майналовски и Коста Сивов просто пишат за педофил, който свършва върху алегория на червената шапцица, защото това ще е гротеско. Гротеската няма собсвен гръбнак, трябва нещо друго да я подкрепя, но в "При баба" има само гротеска след гротеска, докато не се събере в една купчина на земята и на човек му писне да чете най-лошото от Стивън Кинг, но писано от българи. (0/5) "Анджи", само от Сибин Майналовски този път, е най-лошият разказ в сборника. Това го знаех преди да довърша целият сборник, което говори достатъчно за себе си, имайки предвид, че е четвърти по ред. Не разбирам как това е разказ на ужасите, не разбирам защо съществува. Punisher фантазиите са глупави, особено когато са от женска гледна точка. Сър Стелни, сериозно ли? Такива описания, сериозно ли? Бележка, прекъсваща действието, за да се обясни, че Джон Ву е режисирал Мисията: невъзможна 2 и е известен със забавения си каданс, сериозно ли? Откъсната глава, която пада в купчина използвани презервативи, сериозно ли? Доста такива въпроси трябваше да си задам, докато четох този разказ (също важен въпрос беше как Анджи има тежък страх от общуване, но също така има активен любовен живот, но де да беше това най-безсмисленото нещо в този разказ). Чел съм Майналовски преди, не ми е харесвал заради стила си на писане, но не мисля, че е чисто стил, защото не мога да приема дестилирана гротеска за начин на писане, мога да я приема само като патерица, която позволява на псевдо-ужаси като този да съществуват, а Сибин Майналовски не ми изглежда куц. "Вой" не е гениален сборник с разкази, но не е и лош сборник. Ужасите не са любимият ми жанр, затова повечето критика трябва да се чете със шепа сол, но си има моменти, които трябва да се похвалят, както и моменти, които трябва да се отрежат. Едно от най-хубавите неща в този сборник е ентусиазмът, който си личи във всяка страница. Тези хора не пишат за пари, пишат, защото това обичат (или поне така се надявам да седят нещата), а докато един човек пише, защото обича да пише, аз няма какво да направя, освен да изкажа мнение за нещата, които могат да са по-добри, а такива винаги ще има, защото един автор може да каже, че е написал най-доброто си произведение, чак когато легне в гроба си, а сами виждате как това твърдение си противоречи. [Общата оценка от математикат ми излиза 2,94, не считам разкачето на Сибин в сметката, няма да я свалям ненужно заради възможно моите собствени вкусови предпочитания, но пък и точното число няма значение, защото давам точки за самото действие на писане в този воден от ентусиазъм вид, истинската оценка приближава 3,4 в най-лошия случай]

  10. 4 out of 5

    Бранимир Събев

    Като председател на Клуб LAZARUS имах достъп до суровите материали за сборника, но този път твърдо и категорично отказах да чета първите версии. Исках да преминат през бруталните редакции на Елена и Сибин, после да бъдат полирани допълнително от Кети и Явор и накрая да седна и да изпитам удоволствието, прочитайки тези страхотни разкази на хартия. Бил съм съставител на не един и два сборника, участвал съм и в много повече само като автор - мисля, че във ВОЙ се получи най-добрата възможна селекция Като председател на Клуб LAZARUS имах достъп до суровите материали за сборника, но този път твърдо и категорично отказах да чета първите версии. Исках да преминат през бруталните редакции на Елена и Сибин, после да бъдат полирани допълнително от Кети и Явор и накрая да седна и да изпитам удоволствието, прочитайки тези страхотни разкази на хартия. Бил съм съставител на не един и два сборника, участвал съм и в много повече само като автор - мисля, че във ВОЙ се получи най-добрата възможна селекция. За което искам да отправя благодарности. Благодаря на Пепи Станимиров, че отново направи жестоката, невероятна корица. Най-добрият. Благодаря на Явор Цанев, че стартира сборника страхотно със "Старото гробище", както си трябва. Благодаря на Симеон Трифонов, че продължава да налага уникалния си стил в съвременната българска литература с "Гълъбът и девицата". Благодаря на Коста и Сибин за прекрасно изкривената история "При баба". Благодаря на Сибин персонално затова, че отново не изневери на себе си с "Анджи". Благодаря на Марин Трошанов, който смеси чудесна история с разказ за пътуване и така се получи една готина "Малка китайска приказка". Благодаря на Иван Величков, който с "Аз съм копието" крачи широко към върха и показва, че за него тепърва ще се говори. Със страхопочитание. Благодаря на Иван Атанасов за "Горкият мистър Хайд", защото ако трябва да отделя един от 18-те диаманта в сборника, който да е пръв сред равни, това ще е неговия разказ. Благодаря на Елена Павлова, която е достигнала такива висоти, че за мен без съмнение е prima domina на българската литература и отново го доказва с "Гробището на Йоана Лудихарт: Пръскалка за чудовища". Благодаря на Донко Найденов за "Концлагер за шпиони", понеже отново ни напомни, че няма по-брутален хорър от реалността, в която живеем. Благодаря на Димитър Цолов за "Ветала" - защото освен чудесна литература в най-различни жанрове гради и класа. Благодаря на Делиян Маринов за "Бледите им личица на прозореца", защото не очаквах толкова приятна изненада с този разказ. Благодаря на Даниел Иванов за "Психоза", защото в днешното динамично време трябва да израстваш като писател по-бързо, а той го прави. Благодаря на Дамян Рейнов за "Кукленият театър", защото е направил по невероятен начин нещо познато в хоръра и погъделичка слабото ми място - куклите. Благодаря на Вал Попов, защото в "Ритуалът" комбинира страхотна литература с чудесна история и сюжет, използвайки за основа професионалните си знания и опит, за да сътвори без съмнение най-доброто произведение, което съм чел от него досега изобщо. По изключение ще благодаря и на себе си за "Тя е вкъщи" за "парадоксално жизнеутвърждаващите гадости" вътре, както ги нарече Сашо Драганов :) Благодаря на Анна Гюрова за "Света Клара", понеже е красива история, макар и тъжна. Благодаря на Александър Цонков за "Адски цикъл", понеже ми припомни класически похват в жанровата литература. А и по принцип - при него винаги има за какво! И за финал, благодаря на Александър Драганов и неговите "Сладки сънища", защото завърши сборника по най-добрия възможен начин. За вас, скъпи читатели, остава удоволствието от прочитането на този сборник, който можете да си поръчате на лично съобщение от някой от авторите - било с меки, било с твърди корици. Първият тираж сериозно намалява, но не се притеснявайте, ще има и втори. И не забравяйте - можете да се сдобиете с бройка и автограф от някои от авторите на премиерата му, която ще се състои на 14 октомври в столичния клуб "Бар Дак" (ул. Московска 3А) от 19:30 ч. Заповядайте!

  11. 4 out of 5

    Alexander Draganov

    Всички разкази в книгата са готини, но специални поздравления за: ~ Донко, моят любим български автор. КНДР наистина е най-големият ужас на света и той го е пресъздал по перфектен начин. ~ Дани, който е елегантен, страшен и те кара да се питаш дали в крайна сметка си нормален. ~ Додо. Кукли! Мисля, че тази дума стига, за да предизвика любопиството на читателя. ~ Бранко - мноу яките гадости, чоуек! Евалла! ~ Анна Гюрова - за силният, смислен и удовлетворителен разказ. Благодаря! За останалите - също на Всички разкази в книгата са готини, но специални поздравления за: ~ Донко, моят любим български автор. КНДР наистина е най-големият ужас на света и той го е пресъздал по перфектен начин. ~ Дани, който е елегантен, страшен и те кара да се питаш дали в крайна сметка си нормален. ~ Додо. Кукли! Мисля, че тази дума стига, за да предизвика любопиството на читателя. ~ Бранко - мноу яките гадости, чоуек! Евалла! ~ Анна Гюрова - за силният, смислен и удовлетворителен разказ. Благодаря! За останалите - също наздраве! Като хор демони завихме. Цялото ревю четете на линка: http://citadelata.com/%D0%B2%D0%BE%D0...

  12. 5 out of 5

    Ана Хелс

    Предстои ви да отворите сборник с разкази, който потвърждава на пръв поглед смелата заявка от предговора си да ви развълнува, разтрепери и изхвърли от сърцата ви досегашните иноземни господари на страха ви, заменяйки ги с чисто наши си, родни тъмни създания и зловещите им дела, за които ще сънувате отсега до края на живота си. Вой е отрочето на най-добрите ни хоръроведи, обединени под знака на Ктхулу и приятели в клуб Лазарус, посветен на непрежалимия Адриан Лазаровски – най-добрият Лъвкратианск Предстои ви да отворите сборник с разкази, който потвърждава на пръв поглед смелата заявка от предговора си да ви развълнува, разтрепери и изхвърли от сърцата ви досегашните иноземни господари на страха ви, заменяйки ги с чисто наши си, родни тъмни създания и зловещите им дела, за които ще сънувате отсега до края на живота си. Вой е отрочето на най-добрите ни хоръроведи, обединени под знака на Ктхулу и приятели в клуб Лазарус, посветен на непрежалимия Адриан Лазаровски – най-добрият Лъвкратиански преводач и вдъхновен писъкосъздател в моя не дотам скромен читателски опит. И какво отроче е само – натежало от безмълвен вик на предсмъртен ужас томче, отбрало някои от най-добрите истории, дето трябва да се четат само в горещ летен ден на напълно осветено място без капка сенчица, за най-сигурно в компанията на кофа светена вода, тринайсет разпятия и една камара котки – пазители от отвъдни сили. Ще започенете пътешествието си от гробище, изгарящо от желание да увеличи обитателите си, или поне мъртвата маса из него на цената на някоя и друга детска душа. Неумиращи серийни убийци с повече от неестествен произход ще ви подхванат оттам, оглеждайки ви внимателно дали сте в нужния им възрастов диапазон и пол за жертва. Сладичка вариация на червената шапчица тръгнала към баба си и между другото на лов за перверзни вълци ще ви хване срамежливо за едната ръчица, докато другата ви нежно ще бъде погалена от инкуб или сукуб, според предпочитанията, загатвайки изгодността на сделката душа срещу невъобразими удоволствия. Едва измъкнали се от хватката на очарованието им, ще се забиете челно в класически китайски ресторант, където и храната, и клиентите ще са толкова атавистично достоверни, че ще се чудите част от менюто, или от клиентелата сте днес. А дали си заслужава да се измъкнете от казана със сладко-кисело не-съвсем-не-човешко, само за да се здрависате с прераждащия се Джак Изкормвача от съзвездие Омега – вече е малко труден избор с оглед на броя на органите, на които така лично и искрено си държите. И да предположим, че се измъкнете и от тази среща, и се покриете в някоя сигурна и блестяща от чистота тоалетна – спомнете си всички свои детски страхове за малки очички, гледащи ви от черното кръгче вода, или странния повей, като от недостатъчно дълги ръчици, махащи алчно към каквото излиза от вас, докато не гледате в посока канализацията, и ще изживеете пълноценно още един топъл тоалетен кошмар. С крясък на примирено облекчение ще се оставите в ръцете или на ловец на чудовища, чиято перцепция за чудовищност всъщност малко накриво еволюира, познавайки злото от доста дълбок корен, или на добрите приятели на доктор Менгеле, живеещи си кротко и ученолюбиво в затворите на Северна Корея, където тестови обекти за свръхестествени опити никога не са липсвали. Пред погледа ви ще се зареят цигански духове – отмъстители, параноидни спасители на света от грешниците и алтернативни личности с повече от едно алтер – его, но всяко от тях доста кошмарно и налитащо на прясна кръв, а изборът кой да ви вземе душата насред изгаряща болка в тялото става все по-богат. На финала в опит да достигнете малкото спасително кръстче светлина ще ви чакат планини от оживели кости, кукли на конци със собствен дух, зомбифицирани трупчета на особено зъбати дечица, огромни жени-къщи с апетит основно за кръв, както и някоя и друга побъркана монахиня, заслужила си да бъде преследвана от всичко тъмно от отвъд, в компанията на няколко продали душите си престъпници, този път търсещи заслужено възмездие за необосновано насилие, обхванати от справелив и твърде креативен в мъченията си гняв. А сладки сънища ще ви прошепне един цял пантеон от древни, по-древни и доста близки божествени същества, докато ви оковават като тестови обект за най-новите адски мъчения в обновения Тартара… Поемете въздух и се събудете в уюта на слънчевия си дом, и много внимателно оставете виещия том от ексклузивни мъчения пред себе си, с едно кратичко Уау на уста. След което препоръчайте на всеки който видите, дори и със риск да ви сметнат за вече отдаден на оня свят, настоящата книжка като едно от най-смразяващите и неотклонно страхоизпълващи ви компилации, можещи да ви отведат до планината на воя и обратно като същински зловещи Вергилии. Бррр, уау, да…

  13. 4 out of 5

    Даниел Иванов

    Безапелационно слагам максимална оценка на Вой, не защото участвам в него, а защото в селекцията няма слаб разказ. Този сборник ще ви разходи из тайната на "Старото гробище" (Явор Цанев), където нощем се случват странни неща способни да ви накарат да се усъмните в здравия си разум. След това изживяването продължава с "Гълъбът и девицата" (Симеон Трифонов), чието действие разглежда човешкото подсъзнание. Приключението продължава с едно гостуване "При баба" (Сибин Майналовски и Коста Сивов), което Безапелационно слагам максимална оценка на Вой, не защото участвам в него, а защото в селекцията няма слаб разказ. Този сборник ще ви разходи из тайната на "Старото гробище" (Явор Цанев), където нощем се случват странни неща способни да ви накарат да се усъмните в здравия си разум. След това изживяването продължава с "Гълъбът и девицата" (Симеон Трифонов), чието действие разглежда човешкото подсъзнание. Приключението продължава с едно гостуване "При баба" (Сибин Майналовски и Коста Сивов), което ни разкрива историята на малко момиченце попаднало в мрежите на педофил, но разбира се - не всичко е такова каквото изглежда. След този разказ сборникът ни запознава с "Анджи" (Сибин Майналовски) и нейните любопитни сънища изглеждащи толкова реални. Ако сте гладни за още ще може да се насладите на азиатската "реалност" в "Малка китайска приказка" (Марин Трошанов), където местната кулинария е издигната на огромна почит. След като се наобядвате, Ви очаква неочакваното в сблъсък с "Аз съм копието" (Иван Величков), разказ, който ще Ви разкрие допълнителни подробности около историята за Джак Изкормвача. Почти мигновено, като на сън ще се прехвърлите към "Горкият мистър Хайд" (Иван Атанасов), където автора ще Ви забърка огромен коктейл от алкохол, дрога и японска митология. След като се опияните Ви очаква най-краткият разказ в сборника носещ най-дългото заглавие, а именно "Гробището на Йоана Лудихарт: Пръскалка за чудовища" (Елена Павлова). Тук ще се запознаете с история преплитаща реалното и нереалното. Едно премигване и вече сте достигнали до "Концлагер за шпиони" (Донко Найденов), който ще ви разкаже защо в Северна Корея са забранени снимките на обществени места. Ако след прочетеното дотук очите Ви са се изморили, но душата иска още, то е редно да продължите с "Ветала" (Димитър Цолов), за което няма да съжалявате, защото ще откриете отблизо ромските проклятия, а всички знаем колко са добри те в това. На следващите страници Ви очакват "Бледите им личица на прозореца" (Делиян Маринов), които ще предизвикат във Вас смесена емоция - едновременно на гняв и чувство за справедливост. След цялата тази емоционална сплав ще направите разходка из лондонска психиатрична клиника - "Психоза" (Даниел Иванов), в която се крият зловещи тайни, а разкритието на финала зависи изцяло от Вас. На 160-та страница ще научите как са създадени всички кукли на конци и колко страховито може да бъде това - "Кукленият театър" (Дамян Д. Рейнов). Ако тези разкази не са Ви достатъчни и искате още, то ще Ви успокоя, защото Ви предстои запознанство отблизо с "Ритуалът" (Валентин Попов), разказващ за странните обичаи в Индонезия. Продължавайки нататък няма да ви се иска мечтаната жена да си е у дома, ако искате да разберете защо, (Бранимир Събев) ще ви разкаже в "Тя е в къщи". След като дойдете на себе си от тази брутална история, ще се срещнете с невинната "Света Клара" (Анна Гюрова) и вледеняващите подробности около нейния живот. И неусетно, вярвам и задоволително ще стигнете до финалната права, където Ви очаква един "Адски цикъл" (Александър Цонков), който ще ви покаже, че нищо на този свят не остава неотмъстено. А баш за финал (Александър Драганов) Ви е приготвил невероятна история, която ще Ви се стори като сън - "Сладки сънища". Привидно бавно прочетох сборника предвид разкошните разкази, но това се случи, заради удоволствието от препрочитането им. За първи път препрочитам книга веднага след като съм я прочел. P.S. За мен, досега това е една от най-силните книги в жанра писана изцяло от български автори.

  14. 5 out of 5

    Roberta

    И в този лазаруски сборник има прекалено много gore без логика или причина. Но пък има и няколко страхотни изпипани разказа, между които "Анджи", "Концлагер за шпиони", "Кукленият театър" и "Света Клара". И в този лазаруски сборник има прекалено много gore без логика или причина. Но пък има и няколко страхотни изпипани разказа, между които "Анджи", "Концлагер за шпиони", "Кукленият театър" и "Света Клара".

  15. 5 out of 5

    Martin Doych

    Успях да се сдобия с твърдокоричната версия (май се разграби като топъл хляб?), че даже и да я прочета! И такаa... Корицата, и въобще оформлението къртят, с малкото изключение, че твърдата версия е бледа - сива с оранжев надпис, вместо черна - с червен... Извън това - още по-добра (разбирайте по-страшна) от Писъци-те. Колкото до разказите: Старото гробище: Защо старите гробища не са място за задоволяването на детското любопитство? Подсети ме за Stranger Things, накак си... Гълъбът и девицата: Много Успях да се сдобия с твърдокоричната версия (май се разграби като топъл хляб?), че даже и да я прочета! И такаa... Корицата, и въобще оформлението къртят, с малкото изключение, че твърдата версия е бледа - сива с оранжев надпис, вместо черна - с червен... Извън това - още по-добра (разбирайте по-страшна) от Писъци-те. Колкото до разказите: Старото гробище: Защо старите гробища не са място за задоволяването на детското любопитство? Подсети ме за Stranger Things, накак си... Гълъбът и девицата: Много добър стил на писане; сюжетът е малко труден за проследяване (поне за мен). При баба: Комплиенти към дуета, написал тази ужасяваща история! Невинното начало, но след това започват погнусата, ужасът, облекченивето, и пак - ужас! Буковски има един разказ, който е най-потресаващото произведение, което съм чел някога - ситуационно е подобен... Качествен! Анджи: Мисля, че съм чел само 4-5-6 разказа от автора,а вече сякаш му разпознавам стила, което е показателно. Време е да прочета цял негов сборник... Малка китайска приказка: Прекалено дълбоко (намиг!) потапяне в тайните на китайската кулинария... Много добре написана история, само похватът, изпозван в края не ми харесва принципно (без спойлери...). Аз съм копието: Библейско, мащабно и епично! По тоя разказ може цял филм да се направи! Едно от най-силните произведения в сборника! Горкият мистър Хайд: Японска митология в съвременна обстановка. Супер! И Мистър Хайд наистина го отнесе! Аригато годзаимас! Гробището на Йоана Лудихарт: пръскалка за чудовища: Елена Павлова внася едно тийн-чувство както никой друг (и не говорим за Здрач-шитс, нали...). Добър сюжет и лудост! Концлагер за шпиони: Наистина оригинална идея! Главният герой малко глупаво постъпва, обаче... Ветала: Цигани ограбват циганска гробница! Това е много лоша идея - би трябвало да го знаят, хахах... Нека им е! Бледите им личица на прозореца: Много добър сюжет! Интересно, страшно, и добре написано! Психоза: Много добра интерпретация на един леко изтърка сюжет! Кукленият театър: Един от най-добрите разкази в сборника! Комплименти и молба за още!!! Ритуалът: Преди време прочетох една статия със снимки за него... Разказът е дори по-страшен! Тя е вкъщи: както се казва - "The things we do for love..." Ужасен ужас!!! Света Клара: Който си мисли, че не може да се напише добър разказ без пряка реч (има такива) - нека прочете това готическо бижу! Асдски цикъл: Наказанието, съответстващо на престъплението е това, което поставя престъпникът на мястото на жертвите му! Сладки сънища: Едрият симпатичен духогончик се отправя пред най-опасния и важен екзорсизъм досега! Още разкази му трябват, издадени в сборник! Заключение: В момента сборникът има 12 оценки общо - всичките пет-звездни. По моят метод за оженяване на сборници, оценката е 4.64, тоест още една петица - стават 13 (сакрално число?). Пожелавам да станат 666!

  16. 4 out of 5

    Iliyan Iliev

    По някаква причина не ми допадна колкото Писъци, но отново имаше силни попадения. На границата между 3 и 4 звезди, но да кажем, че е по-скоро 4.

  17. 5 out of 5

    Александър Цонков

    Изпълзял от глъбините на въображението на осемнадесет автора, добил форма на текстов документ, преминал през всички необходими промени включително и през тройна редакторска шлифовка, на бял свят се роди най-новото литературно произведение на клуба на авторите на хорър „Lazarus” . Точно две години след трагичната кончина на патрона на клуба Адриан Лазаровски, сборникът „Вой“ официално излезе от печат и поде своя поход към личните библиотеки и душите на читателите, за да ги сграбчи за гърлото и Изпълзял от глъбините на въображението на осемнадесет автора, добил форма на текстов документ, преминал през всички необходими промени включително и през тройна редакторска шлифовка, на бял свят се роди най-новото литературно произведение на клуба на авторите на хорър „Lazarus” . Точно две години след трагичната кончина на патрона на клуба Адриан Лазаровски, сборникът „Вой“ официално излезе от печат и поде своя поход към личните библиотеки и душите на читателите, за да ги сграбчи за гърлото и да им подшушне своите ужасяващи кошмарни тайни. Аз съм изключително щастлив, че след триумфа на първата клубна рожба – сборника „Писъци“ – и посмъртно събраните разкази на Адриан – „Сбъдващия мечти“ – ние като клуб продължаваме уверено по неравния, труден и каляващ волята път. Нещо повече – показваме, че това, което ни е събрало не е просто някаква моментна амбиция, а че като хора, автори и творци, ние желаем да надскочим досегашните си постижения, да надграждаме уменията си и да предоставим на читателите и феновете на този жанр един създаден с много усърдие, жар и любов, качествен продукт в лицето на сборника с хорър разкази „Вой“. За пореден път огласяваме родното литературно пространство с нашето присъствие и този път екотът е по-мощен и по-траен. Разбираемо, аз съм пристрастен в отношението си към тази книга, но просто няма как да отрека блестящо приложения талант на моите колеги и приятели – както на набиращите скорост и инерция млади лъвчета, така и на обиграните стари кучета. Като най-ярък лъч надежда за реализация на автори в остросюжетните жанрове в България, издателство Gaiana book&art studio отново е поело юздите на това начинание, и разбира се е справило повече от успешно. Другата добра новина е, че както и предният път, художник на корицата е големият Петър Станимиров, чието майсторство сътвори визуалния облик на „Вой“ с умопомрачаващо великолепна илюстрация. В добавка, можем да се похвалим и че сборникът се предлага също така и с твърди корици за любителите на колекционерски издания. Кратък разВОЙ за всеки разказ: Цялото ревю можете да прочетете ТУК!

  18. 4 out of 5

    Иван Величков

    “Вой” е второто общо отроче на клуб „Лазарус”, към който имам честта да принадлежа. Мога съвсем отговорно да заявя, че този път сме ви приготвили един по-комерсиален, по-разнообразен в поджанрово отношение и по-зрял като литература продукт. С колегите сме дали всичко от себе си, за да доставим удоволствие на Негово Величество читателя. Ще срещнете добре познати имена в жанра, тепърва утвърждаващи се такива, както и многообещаващи нови лица. Корицата на Пепи Станимиров отново удря право в десетката “Вой” е второто общо отроче на клуб „Лазарус”, към който имам честта да принадлежа. Мога съвсем отговорно да заявя, че този път сме ви приготвили един по-комерсиален, по-разнообразен в поджанрово отношение и по-зрял като литература продукт. С колегите сме дали всичко от себе си, за да доставим удоволствие на Негово Величество читателя. Ще срещнете добре познати имена в жанра, тепърва утвърждаващи се такива, както и многообещаващи нови лица. Корицата на Пепи Станимиров отново удря право в десетката. Чутовната работа на Елена, Сибин, Явор и Кети по редакцията гарантира текстове на световно ниво. Професионализмът на „GAIANA book&art studio”, които отново ни подадоха ръка, пък е виновен за качественото книжно тяло. Осемнадесетте разказа ще ви пренесат през времето и пространството, за да ви хвърлят в мрачните дълбини на хорър литературата. От задните улички на американски мегаполис и викториански Лондон, през красивите джунгли на Индонезия и пренаселения Пекин, до концетрационен лагер в Северна Корея. Ще ви напъхаме в гробища, некрополиси, лудница и готически манастир. Ще посетите тъмното подсъзнание на сериен убиец, жива къща, чистилището и самия Тартар. Ще ви заведем на село, на студентски купон и на куклен театър. Ще ви срещнем с оживели мъртъвци, луди убийци, японски демони, богове, чудовища, призраци и много други. Приготвили сме ви готика, сплатър, проклятия, психологически ужас, боди хорър, мрачно фентъзи и черна романтика. Смятам ,че всеки любител на студените тръпки по гръбнака ще намери по нещо за себе си тук. Сборникът няма да го откриете по молове, супермаркети, бензиностанции, будки за цигари или магазини за детски играчки. Ако сте пропуснали представянията в големите градове на страната, единственият начин да се сдобиете с него е да се свържете с някой от авторите тук и в другите социални мрежи или направо с издателя.

  19. 5 out of 5

    Стефан Стефанов

    Този път ще драсна няколко реда за да кажа какво ме впечатли в сборника. На първо място, опаковката – отличен като обем, дължина на отделните разкази, и естествено, корица – много по-въздействаща от тази на „Писъци“. Също така, никъде не намерих и изречение, което да ме подразни като изказ, т.е. стилът на авторите и последвалата редакция бяха на високо ниво. Сетих се, че си имам блог, затова там слагам по-пространното ревю, на когото му е интересно. https://logusbg.wordpress.com/2018/01... Този път ще драсна няколко реда за да кажа какво ме впечатли в сборника. На първо място, опаковката – отличен като обем, дължина на отделните разкази, и естествено, корица – много по-въздействаща от тази на „Писъци“. Също така, никъде не намерих и изречение, което да ме подразни като изказ, т.е. стилът на авторите и последвалата редакция бяха на високо ниво. Сетих се, че си имам блог, затова там слагам по-пространното ревю, на когото му е интересно. https://logusbg.wordpress.com/2018/01...

  20. 4 out of 5

    Донко Найденов

    Светът на ужаса: С огромно удоволствие ви представям най-новия проект на клуб Лазарус – сборникът „Вой”. Вероятно вече сте го чували и в другите ревюта, но сборникът е невероятно добър, разнообразен и отлично изпипан, благодарение на усърдната редакторска работа на Елена Павлова, Сибин Майналовски, Кети Илиева и, разбира се, Явор Цанев и издателство Гаяна. Разказите са 18 на брой, от 18 автора и всеки от тях е добър по своему. Ще кажа по няколко думи за всеки от тях: „Старото гробище” на Явор Цане Светът на ужаса: С огромно удоволствие ви представям най-новия проект на клуб Лазарус – сборникът „Вой”. Вероятно вече сте го чували и в другите ревюта, но сборникът е невероятно добър, разнообразен и отлично изпипан, благодарение на усърдната редакторска работа на Елена Павлова, Сибин Майналовски, Кети Илиева и, разбира се, Явор Цанев и издателство Гаяна. Разказите са 18 на брой, от 18 автора и всеки от тях е добър по своему. Ще кажа по няколко думи за всеки от тях: „Старото гробище” на Явор Цанев – Явор както винаги е на ниво! Много добър разказ за група младежи, дръзнали да разкрият тайните на зловещо и пълно със страховити легенди гробище. На моменти кръвта ми се смрази. „Гълъбът и девицата” на Симеон Трифонов – по-скоро философски разказ, написан в уникален стил, показващ един мрачен сюжет, действието на който се развива едновременно в България и Япония, където страхът и ужасът са на всяка педя. „При баба” на Сибин Майналовски и Коста Сивов – тези двама невероятно добри автори са спретнали невероятно добър дует. Малко и на пръв поглед невинно момиче отива на село при баба. По пътя обаче го спира мъж, който обича малки момичета. Какво ще се случи? Развръзката е неочаквана! „Анджи” на Сибин Майналовски – Сибин участва с още един разказ в сборника – една смразяваща история, преливаща от мистерия и хорър. Млада жена, страдаща от психическо заболяване, която в нощите е обладавана от невидимо същество. Отново едно голямо „браво” на автора! „Малка китайска приказка” на Марин Трошанов – обожавам пътуванията и екзотичните страни. Затова нямаше как да не харесам този разказ. Румънката Оана и испанският и приятел Хуан решават да отидат в Китай. След като разглеждат Пекин, те се връщат в хотела, където има китайски ресторант. И ужасът започва… „Аз съм копието” на Иван Величков – изпипан до най-малките детайли разказ за „копието”, което попада в ръцете на различни хора и ги кара да вършат ужасни неща. Една история, даваща отговор на загадката кой е Джак Изкормвача. Просто прочетете. „Горкият мистър Хайд” на Иван Атанасов – история, в която хуморът, ужасът и гадориите вървят рамо до рамо. След пиянски купон у дома на Тео, тоалетната му е запушена и в окаяно състояние. Отчаян от цените на ВиК услугите, той се обажда на най-евтината обява, на която се отзовава странен японец с куфарче. „Гробището на Йоана Лудихарт: Пръскалка за чудовища” на Елена Павлова – малката Йоана често се скита в гробището и се бори с чудовищата със своята пръскалка за чудовища. А какви са тези чудовищата – ще разберете, като прочетете разказа. Поздравления за оригиналния сюжет и интересната история. „Концлагер за шпиони” от Донко Найденов – това е моят разказ. Журналист от известно списание отива на екскурзия в Северна Корея с главна цел да снима забранени места. Но мисията му се проваля, когато го хваща милицията. „Ветала” на Димитър Цолов – отново много добър разказ. Група мародери решават да разбият гробницата на Невена – дъщеря на известен ромски барон, загинала в катастрофа – и да плячкосат всичко. Плановете им обаче се осуетяват, когато ги напада неизвестно същество. „Бледите им личица на прозореца” на Делиян Маринов – емоционална история с много мистерия и хорър. Една сутрин журналистът Страхил излиза от блока си, за да си купи закуска и вижда в таванските прозорци на кооперацията отсреща много бледи детски лица. Заинтригуван от видяното, той решава да направи разследване. „Психоза” на Даниел Иванов – умопомрачаващ разказ с доволно количество мистерия, ужас и обрати. Доктор Стивън Хендри постъпва на работа под прикритие в психиатричната клиника Мери Кейт, за да разкрие мръсните игри на директора, доктор Крамник. Но нещата поемат по неочаквано направление. „Кукленият театър” на Дамян Рейнов – отново емоционален разказ, за малко джебчийче, което влиза в един куклен театър, за да се стопли. Точно тогава започва представление. Унесено от топлината, момчето заспива и се събужда след представлението... за да разбере, че куклите наистина говорят и истината за тях е повече от ужасна. „Ритуалът” на Валентин Попов – Вотан – отново разказ за пътешествие в екзотична страна - много добър и много страховит. Търсещият приключения художник Колин Джоунс решава да си направи екскурзия в индонезийската джунгла, където да се слее с живота и традициите на местните. Но търсените приключения се оказват много по-кошмарни, отколкото си е представял. „Тя е вкъщи” на Бранимир Събев – изключително брутален разказ, който буквално ще ви изправи на нокти. Хари Маркус търси помощ приятеля си Дон Найджъл (известен като човек, който решава проблеми) и групата му, защото… жена му си е вкъщи! Какво ще заварят, когато отидат в дома на Маркус? Прочетете, защото това ще надмине и най-смелите ви представи за ужас! „Света Клара” на Анна Гюрова – мрачна и страховита история за женския манастир „Света Клара”, за деспотичната му игуменка Клариса, която подлага монахините на различни мъчения и която е преследвана от призрачно същество, явяващо се в сънищата й. Много добър и атмосферен разказ. Аплодисменти. „Адски цикъл” на Александър Цонков – Lostov – размазваща история, в която напрежението върви от началото до края. Преди време Данко изнасилва невръстно момиче и сега неизвестни хора го преследват, за да му отмъстят. Когато го хващат се оказва, че това изобщо не са хора… „Сладки сънища” на Александър Драганов – брилянтен разказ, с който завършва този прекрасен сборник. Томислав, племенникът на екзорсиста Йордан Горанов (познат и от други разкази на автора), е обладан от неизвестно същество. Когато Горанов отива в дома му, той с ужас разбира, че съществото не е само едно… и целта им е да се доберат до самия него. Сборникът „Вой” беше едно огромно удоволствие за мен. Надявам се, че ще се хареса на много читатели!

  21. 5 out of 5

    Милен Димитров

    Евала, момчета и момичета! Няма как човек да не се радва на такова приятно раздвижване в българската литература. Сборникът е чудесен! Сега, като всеки сборник с разкази, особено от различни автори, няма как да останеш удовлетворен от всичко. Както имаше неща, заради които ми идеше да ударя книгата в земята, така имаше такива, заради които ми идеше да я разцелувам и... хмм... както и да е. Важното е, че нещата от втория тип преобладават значително, така че ще се концентрирам върху тях. Авторите п Евала, момчета и момичета! Няма как човек да не се радва на такова приятно раздвижване в българската литература. Сборникът е чудесен! Сега, като всеки сборник с разкази, особено от различни автори, няма как да останеш удовлетворен от всичко. Както имаше неща, заради които ми идеше да ударя книгата в земята, така имаше такива, заради които ми идеше да я разцелувам и... хмм... както и да е. Важното е, че нещата от втория тип преобладават значително, така че ще се концентрирам върху тях. Авторите показват висока ерудиция, добър език и измислят интересни сюжети. Запомнящите се сцени са много! Дали ще са от странни китайски ресторани, студена севернокорейска действителност, горещи джунгли на Индонезия, оживели къщи, манастири, гробища, няма значение. Всеки може да намери нещо за себе си тук. Тъй като читателското мнение обикновено е субективно, няма да си позволя да го дам за всеки разказ поотделно, защото не познавам доста от авторите и не знам кой би се засегнал, ако се окаже, че съм твърде критичен. На някои пък може да им пораснат ушите. :D Само ще вметна, че като читател, не харесвам, когато авторът наруши (или забрави!) собствените си правила, когато героите са еднопластови, а решенията им алогични, стараещи се да съвпаднат с изискванията на сюжета, когато експозицията е поднесена неумело или посредством диалог с дълги и описателни изречения, които са неестествени за пряката реч. Има много начини да обясниш сюжета или чувствата на героя. Мисля, че Димитър Цолов (поправи ме ако греша, баце), беше казал, че важно правило при писането е да знаеш, че читателя не е идиот. Също така, едно от нещата, които винаги, ама винаги ме изваждат извън равновесие, е когато висши същества, като духове, богове и тн. се държат като тийнейджъри. Представи си, че срещнеш най-умната мравка на планета. Какво значение би имало това за теб и как би я различил от останалите мравки? Това, разбира се, е субективно читателско мнение и който и да се е припознал в него, не е длъжен да се съобразява. Всеки! от тези автори имат своите почитатели, които ги харесват точно такива, каквито са. Като за финал, ще назова най-голямата ми любимост в този чуден сборник и това е *барабани* Гълъбът и Девицата *чинел*! Симеон Трифонов е ГЕНИАЛЕН! Останах с впечатлението, че разказът е останал неразбран. Да, не е лесен за преглъщане, но на места авторът буквално набутва нужните детайли в лицето на читателите, без да прекалява. Отговорите на някои въпроси дори са дадени в прав текст. Прочетох доста ревюта за Вой и в доста от тях се споменава, че Александър Драганов е написал продължеие на историята си от Писъци. Щото е само той... Окей. Няма да рейджвам. Та докато сме на темата: Ако някога се срещна с интеризмерно свръх същество, което дори целокупното човешко съзнание не може да побере, разбере и асимилира и това същество ми каже нещо от рода на "Здрасти, Мими, кп а-о? Гледа ли новия Блейдрънър, брато? А порнелка от нетя свали ли си? Мими!", а аз се озова в безизходица, просто ще призова Трифонов да го издуха. :D Шегата настрана. Сборникът е бижу за почитателите на хоръра, така че не се чудете и го подкрепете. Моля! П.п. Вия за самостоятелна книга на Симеон Трифонов! Съвсем случайно се оказва, че той пише точно това, което искам да чета. П.п.п. Забравих да отбележа, че корицата е чудесна! Поклон и за художника!

  22. 5 out of 5

    Марин Трошанов

    Разнолик, вълнуващ, нестандартен, красив, смущаващ, страховит, забавен, откачен, полиран до блясък... А вие разбрахте ли колко готини български автори имало... С добър стил, неортодоксални идеи, докосващи, без да са скучни и да се дървят в съсухрени и превзети морализаторски напъни. Бързо свикнах да пия бира с тях, но ще ми отнеме време да опозная творчеството на всички. ВОЙ е гордост за всяка библиотека - супер професионално реализирано издание, което е обречено (или благословено) да се превърн Разнолик, вълнуващ, нестандартен, красив, смущаващ, страховит, забавен, откачен, полиран до блясък... А вие разбрахте ли колко готини български автори имало... С добър стил, неортодоксални идеи, докосващи, без да са скучни и да се дървят в съсухрени и превзети морализаторски напъни. Бързо свикнах да пия бира с тях, но ще ми отнеме време да опозная творчеството на всички. ВОЙ е гордост за всяка библиотека - супер професионално реализирано издание, което е обречено (или благословено) да се превърне в изтънчена библиографска рядкост. "Another heartache - another failed romance, on and on Does anybody know what we are living for?"

  23. 4 out of 5

    Симеон Трифонов

    Поставям 4 звезди, защото качеството винаги може да се подобрява. И трябва да се подобрява. От втория сборник на "Лазарус", в който своето скромно място заема и моя милост, бих могъл да отлича няколко разказа, които искрено погъделичкаха гилти-плежър сензорите ми. Сред тях като че ли най-любим ми стана "Горкият мистър Хайд" на Иван Атанасов - истинско безумие, пълнещо душата. Егоцентрично да спомена, че аз се изявявам с история за гълъби, девици и метро, която съветвам да прескочите, ако не си пад Поставям 4 звезди, защото качеството винаги може да се подобрява. И трябва да се подобрява. От втория сборник на "Лазарус", в който своето скромно място заема и моя милост, бих могъл да отлича няколко разказа, които искрено погъделичкаха гилти-плежър сензорите ми. Сред тях като че ли най-любим ми стана "Горкият мистър Хайд" на Иван Атанасов - истинско безумие, пълнещо душата. Егоцентрично да спомена, че аз се изявявам с история за гълъби, девици и метро, която съветвам да прескочите, ако не си падате по надрусани импресии, сюжетен разпад и неконтролируемо стилово маниерничене, с които замаскирам висотата на творческите си умения.

  24. 5 out of 5

    PostMortem

    Вече бях чел няколко от разказите в самостоятелните книги на авторите, но също така прочетох доста нови истории, които много ми харесаха. На практика, много силен, качествен и класен сборник, който няма да ви разочарова. И няма да ви остави на мира, докато не разлистите и последните страници, а мракът около вас си отдъхва облекчено. Прочетете го!

  25. 4 out of 5

    Jivko Djamiarov

    Писаците преминават във Вой, в едно кресчендо на ужаса. Вторият сборник на "Horror Writers Club Lazarus" е на същото високо ниво както и култовият "Писъци". Сред подбраните разкази няма нито един слаб, макар няколко от тях да не успяха да ме грабнат. За сметка на това ще помня дълго другите, ще ме навестяват като изсъхнали ръце от стари и забравени от Бог гробове, като бълбукащи с черна злоба и покрити с плесен кошмари. Бях чел двата разказа на Сибин Майналовски в "Симфония на мъртвите" и те са су Писаците преминават във Вой, в едно кресчендо на ужаса. Вторият сборник на "Horror Writers Club Lazarus" е на същото високо ниво както и култовият "Писъци". Сред подбраните разкази няма нито един слаб, макар няколко от тях да не успяха да ме грабнат. За сметка на това ще помня дълго другите, ще ме навестяват като изсъхнали ръце от стари и забравени от Бог гробове, като бълбукащи с черна злоба и покрити с плесен кошмари. Бях чел двата разказа на Сибин Майналовски в "Симфония на мъртвите" и те са супер, а другите, които ме спечелиха са: Старото гробище на Явор Цанев Гълъбът и девицата на Симеон Трифонов Аз съм копието на Иван Величков Горкият Мистър Хайд на Иван Атанасов Концлагер за шпиони на Донко Найденов Ветела на Димитър Цолов Кукленият театър на Дамян Д. Рейнов Тя е вкъщи на Бранимир Събев Света Клара на Анна Събева Адски Цикъл на Александър Цонков - Lostov

  26. 4 out of 5

    KnijenZadnik

    Чета и се кефя! Кефя се и чета!

  27. 4 out of 5

    Ekaterina Gerova

  28. 5 out of 5

    Demonic Creature

  29. 5 out of 5

    Ivan Nikolov

  30. 5 out of 5

    Ivan Kostadinov

Add a review

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Loading...